3 грешки, когато избираме килим – и как да ги избегнем.
Да казваме ли отново колко важен елемент от интериора е килимът? Освен основната му роля за комфорта и уюта у дома (да стъпиш бос върху меките нишки или да разглеждаш списание, разположен удобно на пода) както и силно декоративното му и артистично присъствие (обичаме да избираме цветове и мотиви!), той е и структуриращ елемент в интериорния дизайн – обособява функционалните зони, създава визуално усещане за обем и пространство. Последното качество често е и най-големият „препъни-камък” при избора му – особено в случаите, когато нямаме дизайнер или архитект, който прави правилната преценка. И тъй като килимът не е нещо, което купуваме и сменяме често, добрият избор спестява много неприятни моменти, които могат да помрачат удоволствието от новия интериор. От опита, който имаме, стигнахме до 3-те най-често срещани грешки, които собствениците правят, когато избират килим за определена зона в интериора (най-често поради липса на информация, на професионален съвет или бързане „всичко да е готово”).
- Подценяване на сложността на избора
Понякога купуването на килим е като любов от пръв поглед – завлядяват ни мотивите, мекотата, извиква спомени, кара те да мечтаеш… Не мислим за подробности. По-често обаче килимът е част от интериорния проект – т.е ние знаем, че ни трябва. Затова е добре да отделим време, за да се информираме за материалите, за възможните цветове, за дизайна, качеството и цената. Дали ще купим килим, който ще изглежда чудесно и след 20 години, или тъканта ще се протърка след 5? Защо модели, изглеждащи почти еднакво, са на различна цена? Полиамид или вълна? Ръчна или машинна изработка? Когато имаме отговор на всички въпроси, изборът определено е по-лесен.
2.Неподходящ цвят
Казват, че една снимка е повече от хиляда думи; това обаче никак не се отнася за избора на килим (и за материали като цяло). Ако се доверим само на снимката от сайта или от каталога, грешката в цвета е твърде вероятна, а това може да повлияе негативно на цялостното съчетание от цветове в интериора. Реалният цвят и текстура могат да се видят единствено върху мострите, с каквито шоурумът трябва да разполага.
3.Размерът – твърде малък, твърде голям?
Преценката за размера на килима зависи от големината на помещението, функцията на килима, мебелите, които сме избрали. Един от „триковете” за оразмеряване е да „визуализирате” размерите на площта, която ще заеме килимът, с помощта на хартиено тиксо върху пода. Що се отнася до това как се разполагат мебелите в интериора спрямо килима – има много варианти, но основните правила са няколко:
- В дневната – в отворен тип интериори, в които диванът и столовете не са до стена, килимът може да подчертае обема на пространството, като застила цялата зона за сядане (мебелите са изцяло върху него). Друг вариант – само предните крака на дивана и столовете стъпват върху килим. В малко пространство килимът може да е свободно стоящ пред дивана, но достатъчно голям, за да покрива празното пространство между мебелите. Звучи объркващо, но принципът е даспазва единство – т. е да се следва само един от изброените варианти.
- В трапезарията – правилото тук е много важно заради стабилността и сигурността при сядане. Избираме килим, който освен да съответства като форма на масата, да е с размери, които позволяват столовете да са изцяло върхунего. Това означава поне 70 см извън края масата. Когато столът е наполовина върху килима, наполовина извън него, стабилността (и естетиката) са под въпрос.
- И накрая – много хора мислят за килима в последния момент и не си представят как би стоял в интериора. Добрият подход е да го избираме като част от цялото обзавеждане. Той е не по-малко важен от дивана – или от арт предметите, които създават цялостната атмосфера на дома.